Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Създаване на член на Лондонската полиция
Съб Дек 10, 2011 6:37 pm by Касиди Андрюс

» Вашите форуми, сайтове, блогове...
Съб Дек 10, 2011 5:59 pm by Адисън Салински

» Промяна на облика
Вто Сеп 06, 2011 11:40 am by Адисън Салински

» Апартамента на Адисън
Сря Авг 17, 2011 7:54 am by Адисън Салински

» Изоставеният склад
Пет Авг 12, 2011 2:58 pm by Мариус

» Нощен клуб "Movida"
Пон Авг 08, 2011 7:23 pm by Адисън Салински

» Театър "Глобус"
Нед Авг 07, 2011 8:37 pm by Мариус

» Театър "Роял Коурт"
Нед Авг 07, 2011 8:36 pm by Мариус

» Театър "Палас"
Нед Авг 07, 2011 8:35 pm by Мариус

» New Piccadilly Cafe
Нед Авг 07, 2011 8:29 pm by Мариус

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 4, на Пон Авг 08, 2011 5:17 pm

Апартамента на Адисън

Go down

Апартамента на Адисън

Писане by Адисън Салински on Сря Авг 10, 2011 1:56 pm



Всекидневната




Кухнята и трапезарията


Малката стаичка


Игралната зала


Общата баня


Стаята на Адисън


Банята на Адисън


Гардеробната на Адисън


Гостната


Терасата


Колата на Адисън


avatar
Адисън Салински
Salinskey
Salinskey

Брой мнения : 17
Join date : 07.08.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартамента на Адисън

Писане by Адисън Салински on Сря Авг 17, 2011 7:54 am

След като изхвърлихме всички трупове в шахтата и събрах всички оръжия, с Мариус решихме, че апартамента ми щеше да е удачно място да отидем сега. Когато излязохме от склада осъзнахме, че се намираме в покрайнините. За мен нямаше да е голям проблем да дойда от покрайнините до апартамента ми. Имах няколко рани на лицето, които боляха и посинели рамене от хватката на онази горила. Но това не беше нищо. Докато на Мариус можеше да му е малко трудно, защото беше прострелян в рамото. А там наистина боли. Знам от личен опит. Но най - накрая стигнахме сградата. През повечето време се налагаш да помагаме на гадината да ходи, защото Мариус доста добре го беше подредил. Но важното е, че стигнахме.
Влязохме в сградата. Съседите от първия етаж ни загледаха като простреляни. И нищо чудно. Лицето ми беше с кръв, имах доста рани, ръцете ми бяха целите в кръв, Мариус целия беше с кръв, както и онова извънземно, на което лицето му беше разбито. Но на кого му пукаше. Те и от преди си ме гледаха като застреляна. Не за пръв път си идвам цялата в кръв и рани. Да, преди бяха все по по - малко от сега, но какво пък.
Качихме се в асансьора и натиснах десетия етаж. След малко дразнеща музика в асансьора и учестено дишане на нищожеството стигнахме етажа. Вратите на асансьора се отвориха и аз тръгнах напред. Стигнах до вратата на апартамента. Мариус и идиота ме последваха. Отключих и отворих вратата. Луцифер беше пред вратата и стоеше на пост. Усмихнах се и клекнах до него.
- Добро момче. - целунах го, а той започна да ближе кръвта по мен.
Изправих се, а той започна да лае по Мариус и Тони.
- Не, момче. Те са с мен.
Той веднага спря и тръгна към кухнята. Аз затворих вратата след Мариус и боклука, който трябваше да мъкнем. Влязохме във всекидневната и Мариус го бутна на един стол. Ако беше наложително щях да го завържа, но ако беше поне малко умен нямаше да посмее да мръдне от това място.
- Разполагай се. - казах на Мариус. - Аз отивам да се преоблека, да взема нещо за раната ти и идвам. - добавих и се запътих към спалнята си.
Луцифер отиде във всекидневната и застана пред Тони и всеки път щом помръдне за малко ръмжеше и оголваше зъби.
Аз си взех един душ набързо (за девет минути колкото да махна кръвта от тялото си) и се преоблякох. Вързах мократа си коса на кок и влязох в банята. От един шкаф извадих спирт, пинсета, лепенки, марля и бинт. Върнах се във всекидневната и от един шкаф извадих запалка. Оставих камата на масата. Луцифер отиде в кухнята и след малко щеше да дойде с много лед. Както винаги правеше, щом се прибера с рани. Камерата на хладилника беше от долна страна и той лесно я отваряше. А отвори ли я леда се намираше точно пред него. Имах си златно куче.
- Ти! - извиках към Тони. – Смей да мръднеш и ще се намериш с огнестрелна рана много близо до сърцето, доста рани от камата ми и извадени бъбреци, докато се молиш за живота си.
Настаних се до Мариус на дивана и го погледнах.
- Каквото искаш прави после, но първо да извадя куршума. - казах и го погледнах в очите.
Ако искаше да може да си движи ръката щеше да се съгласи. А що се отнасяше до онази гадина, само да помръднеше и щеше да се запознае с наистина лошата ми страна.
avatar
Адисън Салински
Salinskey
Salinskey

Брой мнения : 17
Join date : 07.08.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите