Нощен клуб "Movida"

by **Мариус** Пон Авг 08, 2011 2:34 pm

Влязох в клуб "Movida" с походка, сякаш цял Лондон беше мой, като не преставах да скърцам ядно със зъби, спомняйки си за вчера. Един от Салински, които доста насериозно бяха взели положението, се опита да ме очисти. Неуспешно, слава богу. Това, че във вените ми течеше кръвта на основателя на Моли Магуайър често ме правеше мишена за наемни убийци и разни други типове от ъндърграунда... въпреки, че не бях лидера на организацията, в която членувах и в която бях въвлечен още от малък.

Огледах се, търсейки дъщерята на Едмънд. Бях я виждал само няколко пъти и можех да кажа, че определено не си поплюваше... Видях я да седи на едно от по-забутаните сепарета в дъното и тръгнах натам.

- Адисън... нали? - попитах за името й, щом стигнах до нея и се настаних на отсрещната страна.

by **Адисън Салински** Пон Авг 08, 2011 2:55 pm

И ето, че отново ме повикаха от семейството, за да реша и аз не знам какъв проблем. Баща ми беше заминал за Русия, един Бог знаеше какво прави там, и всичко беше оставил в моите ръце засега. Което значеше, че трябва да взимам аз решенията и всички да слушат мен. не, че и преди това не го правеха, но сега смятах да докажа на баща си, че някой ден от мен ще излезе доста добър лидер. Той винаги ме е предпазвал, защото все пак бях малкото му момиченце. Но вече не бях толкова малка и сама можех да се грижа за себе си, което съм доказвала доста пъти.
Когато стигнах в къщата всеки ме чакаше още от двора. След това всички се събраха във всекидневната и започна да говори за себе си и едвам разбрах за какво ставаше въпрос. Това, което ме притесни беше, че всеки се беше подготвил за война. Това значеше, че положението беше сериозно. Имаше свидетел и той ми каза всичко. И очевидно момчето, което беше нападнал някой от Моли Магуайър, беше виновно. Всички започнаха да спорят и да казват, че момчето от Моли Магуайър беше виновно и бяха готови да тръгнат на бой. Едва ли някой от тях наистина знаеше какво бе станало. Свидетелят е бил там и аз му вярвах. Едва ли някой Салински би излъгал.
Реших, че ще е най - добре да се срещна с момчето от Моли Магуайър и да се разберем. Вероятно и другите от неговата престъпна мрежа бяха готови за битка. А баща ми едва ли щеше да е доволен, ако започнем война срещу тях. Затова най - вероятно щеше да е да се извиня и да сключим примирие отново с тях.
Стигнах нощния клуб и след малко и той дойде.
- Да, аз съм. - казах и се усмихнах. - А ти би трябвало да си Мариус? - попитах, защото не бях сигурна.

by **Мариус** Пон Авг 08, 2011 3:50 pm

- От плът и кръв - отвърнах и преди да бях успял да кажа каквото и да е още, една сервитьорка цъфна пред нас, с тефтер и химикалка в ръка, чакаща поръчката ми. Аз я отпратих с едно махване на ръката и тя се изпари на момента, отивайки на друга маса.

Адисън Салински... Предполагах, че ще изпратят някой друг, но се учудих, когато изпратиха самата дъщеря на Едмънд, а не някоя от най-доверените му горили. Явно й имаха доверие, щом се осмеляваха да я пратят след всичко, което стана... Аз лично не бих направил нищо на някой, който не го заслужава, но откъде другите можеха да знаят това?... Прекъснах разсъжденията си и се залових за работа.

- Ако намеренията ви са извинения, не се приемат - започнах аз с безизразен тон. - Безполезни са.

by **Адисън Салински** Пон Авг 08, 2011 4:32 pm

- Тогава как бих могла да оправя нещата? - попитах аз и го погледнах в очите.
Не исках да бъда нахална. Ако казваше, че с извинения няма да се получи тогава трябваше да измисля нещо по - добро. Това, което Майк беше направил не беше никак правилно и го знаех. Но не исках караници между Салински и Моли Магуайър. Баща ми винаги е говорел колко добри са в работата си и са ни помагали както и ние на тях. Не исках когато баща ми се прибере от Русия да дойде тук и да разбере, че Салински и Моли Магуайър са във война помежду си. Това щеше да означава, че вината е моя, защото се бе доверил на мен. И донякъде беше моя вината. Майкъл беше нов при нас и може би трябваше да му обърнем повече внимание. Но станалото станало. Сега трябваше да се опитам да оправя нещата.
- Способна съм на почти всичко, за да върнем старите отношения между Салински и Моли Магуайър. Даже и по - добри отношения. - казах отново.
Тогава нещо друго привлече вниманието ми. Няколко доста едри и внушителни типа влязоха в нощния клуб. Погледнах за секунда натам, но си помислих, че са някой от Моли Магуайър и затова не обърнах много внимание. Отново се обърнах към Мариус.

by **Мариус** Пон Авг 08, 2011 6:09 pm

По устните ми се разля лека, едва забележима усмивка и аз кимнах, за да й покажа, че съм разбрал какво искаше да каже. Докато Адисън говореше, аз прецених думите си и реших да поизменя малко това, което бях намислил предварително да кажа. Едва бях успял да придумам другите от Моли Магуайър да не се съюзяват открито с Адлър, преди да сме изяснили ситуацията със Салински, тъй като щеше да стане зле. Не си заслужаваше заради... малко спречкване, да губим толкова силен съюзник.

- Ние не смятаме по никакъв начин да ви подкупваме, за да възвърнем старите си отношения – започнах. – Нещо толкова незначително, като случилото се вчера, не е в състояние да разруши добрите отношения между Салински и Магуайър, и, като доказателство за това, дойдох сам. Не смятам, че...

Погледът ми падна върху високите и едри тъмни фигури, които застанаха на входа на клуба и се заоглеждаха. Само като видях израженията на свирепите им лица, веднага познах от кой са изпратени и какво... кой търсят.

- Мамка му... – със спокоен вид и твърд глас казах на Адисън ниско: - Мъжете на входа са изпратени от Мара Салватруча. Мисля, че са дошли за нас. Разбрали са за срещата ни отнякъде. Предлагам спокойно и бавно, без да привличаме внимание, да излезем през аварийния изход.

by **Адисън Салински** Пон Авг 08, 2011 6:32 pm

Мара Салватруча ли? Ох, никак не ми бяха приятни тези типове. Колкото и силни да бяха, бяха същински помии. Едвам си оправяха кашите и наистина работеха като прасета. Лесно можеше да ги откриеш по многобройните следи, които оставят зад себе си. Поне на мен ми е много лесно да ги открия. Намираше се тук - там някой свестен, който да свърши работата както трябва и да не остави следи. А на мен лично ми се искаше да някой от тях да им гръмна един куршум в челото, докато ме гледат как съсипвам всяко свято нещо в живота им. Но както и да е. Сега не беше моментът за лични облаги.
Ако нямаше толкова много хора тук нямаше и да имам никакви задни планове. Направо щях да отида при тях и да им пръсна мозъците. Щях да се отърва с малко кръв и синини. Но имаше прекалено много хора.
- Добре. - казах на Мариус и станах бавно от мястото си.
Усмихнах се и бавно и незабележимо се слях с тълпата. След малко се намерих до аварийния изход и зачаках Мариус. След малко и той се появи. Погледнах назад и забелязах, че те също стават от масата си. Явно са не забелязали. трябваше да действаме бързо.

by **Мариус** Пон Авг 08, 2011 6:50 pm

- Кажи ми, че не си дошла сама - обърнах се към нея, докато излизахме.

Щеше да е много гадно, ако и тя беше сама. Така шансовете ни да избягаме се свеждаха до минимум. Единственото, което имах, беше автоматичният ми пистолет, който сМара Салватруча се славеха със своята жестокост и липса на милост и бяха сигурно най-силната престъпна групировка в света. Нейни членове имаше навсякъде по затворите в държавите и извън тях. Да попаднеш на някой от Мара Салватруча беше равносилно на това да ти ударят печата на смъртната присъда. А и онези типове бяха четирима, а ние бяхме само двама. Единственото, което имах аз, беше един автоматичен пистолет, закрепен за колана отзад и репутацията на изобретателен престъпник.

За съжаление не успях да чуя отговора на Адисън, който дори да беше положителен, нямаше да е от значение, след като някакви други мъже, които сигурно бяха с онези в клуба, ни хванаха. Аз ударих единия в лицето, в опит да се защитя, но един друг зад мен притисна до носа ми кърпичка, напоена в хлороформ. Извъртях се и се освободих от хватката му, изваждайки пистолета си и насочвайки го към мъжа. Усмихнах се, мислейки си, че съм се отървал, но изведнъж нещо ме цапардоса по тила, пред очите ми причерня и изгубих съзнание.

by **Адисън Салински** Пон Авг 08, 2011 7:23 pm

Очевидно беше лоша идея да идвам сама. Но си мислех, че ще сме само аз и Мариус. Нямах никаква на представа, че и тези типове ще се появят и ще не подгонят. Единственото, което носех в мен бе пистолет и кама. Пистолетът беше в ботуша ми, а камата - на кръста, закачена за кожения ми панталон. Едва ли това щеше да ги спре. Но съм убедена, че ако ги изненадах нямаше как да не ги убия. Появяваш се зад тях, викаш ги, те се обръщат и бам, бам, бам и бам! След това ги пускаш в някоя канавка, за да са на свои води, и всичко щеше да е наред. Само дето аз не ги изненадах, а те мен. Или по - точно нас. Изведнъж се появиха в клуба без да знаем. Някой беше казал, че ще се срещнем тук. Или беше някой от Салински или някой от Магуайър. И този някой щеше да си го получи.
Излязохме през изхода и тъкмо, когато щях да кажа лошата новина на Магуайър, че сме сами дойдоха още няколко от Салватруча и не хванаха. Опитах се да се измъкна от ръцете на горилата, която бе хванала ръцете ми с едната негова зад гърба ми и с другата ме стискаше за гърлото. Ритнах назад и го ударих в слабото място. Обърнах се към него и бях готова да извадя пистолета, когато някой друг ме хвана и притисна до носа ми кърпичка, напоена в хлороформ. Опитах се да не дишам и през това време да се изпъкна някак си. Погледнах към Мариус и той вече беше на земята. След малко ми причерня и аз се озовах до него.

П.С.: Пиши в склада. =)

by Sponsored content

Нощен клуб "Movida"

Нощен клуб "Movida"

Re: Нощен клуб "Movida"

Re: Нощен клуб "Movida"

Re: Нощен клуб "Movida"

Re: Нощен клуб "Movida"

Re: Нощен клуб "Movida"

Re: Нощен клуб "Movida"

Re: Нощен клуб "Movida"

Re: Нощен клуб "Movida"

Re: Нощен клуб "Movida"