Изоставеният склад

by **Мариус** Пон Авг 08, 2011 10:17 pm

Когато дойдох в съзнание, някой тъкмо ме тресна силно на нещо твърдо. Земя, ми подсказа тънко гласче в главата ми. Не земя, а под, поправих го аз. След това нещо се опря на гърба ми и ярка светлина прониза очите ми. Оказа се, че през цялото време върху главата си съм имал някаква торба, която да не ми позволява да виждам пътя, а нещото, опряно за гърба ми беше Адисън.

- Кой... - започнах аз, но гласът ми звучеше много неадекватно, а и аз самият все още не можех да координирам движенията си.

Ходещи некролози са, смъртните им присъди бяха в кърпа вързани!... Ако не беше опитът, който бях придобил през всичките тези години служба на Моли Магуайър, сигурно нямаше да изтрезнея толкова бързо, че да мога да мисля хладнокръвно в тази ужасна ситуация. Ръцете ми бяха завързани здраво зад гърба, както и тези на Адисън - можех да напипам пръстите й... Тогава изведнъж ми просветна и се сетих, че докато седяхме в клуба, бях видял нещо блестящо, затъкмено отзад за панталоните й и прикрито така, че на пръв поглед на се вижда (за щастие, аз имах набито око и забелязвах детайлите). Пожелах си това да е нож.

- Бихте ли били така добри да благоволите да бъдете благосклонни да ми кажете кой, по дяволите, трябва да убия, задето сме тук? - усмихнах се на една от горилите.

Отговорът беше силен юмрук в лицето, в резултат на което усетих кръв в устата си. Но още преди да бях успял да вдигна глава, чух познат глас.

- Мен.

Погледнах по посока на звука и очите ми се разшириха от изненада.

- Тони... Тони?! - по дяволите! Знаех си, че беше лошо той да разбира за срещата ми с дъщерята на Салински и все пак се бях издънил... Трябваше да се доверя на Марк, който каза, че Тони (който беше нов в Магуайър) има склонноста да работи за врага и да не му позволя да се присъедини към нас. - Ах, ти, кучи син!...

by **Адисън Салински** Вто Авг 09, 2011 8:28 pm

- Чакай.. Ти го познаваш?! - обадих се и аз, гледайки към Мариус и след това към мъжа.
Идеално! Просто перфектно. Едвам отворих очите си, а когато го направих бях вързана до Мариус, намирахме се в някакъв склад, който си нямах и на представа къде се намира и този, който е поръчал отвличането ни е познат на Мариус. Бях голяма късметлийка, няма що! Това отново е поредният опит да ме убият или да ме държат в плен, за да може да заплашват семейството ми и да го ръководят като марионетка. Или нещо от този сорт. Предполагам, че и с Мариус е по същия начин. Все пак във вените му течеше кръвта на основателя на Моли Магуайър. И още едно нещо знаех и това беше, че Мара Салватруча са мъртви. Лично аз щях да прережа гърлата на всеки един от групичката им. Гарантирам ви го. Аз никога не се шегувам и това определено не е шега.
Колкото и да ми се искаше да ругая по онези големи горили, така нямаше как да се измъкнем. Трябва да измисля някакъв план. Но да се измъкнеш от някакъв склад, в който нямаше абсолютно нищо и няколко горили да ти висят на главата не беше много лесно. Но за мое щастие камата все още беше на кръста ми, много добре прикрита. Само пистолета ми го нямаше. Ако можех да им отвлека поне за малко вниманието, колкото да мога да взема камата и да прережа въжетата.
- Добре. Каквото и да сте си намислили искам само да ви кажа, че нищо от това няма да се получи. Направихте огромна грешка, като ме доведохте тук. - казах аз злобно и се обърнах погледа си към тях. - Не знаете ли, че е невъзпитано да отвличате една дама. И на всичкото отгоре да я отведете в склада, собственост на баща 'и. - казах аз и се усмихнах лукаво. - Ако не ми вярвате проверете. Зад онази стена има малка шахта, която води до канавката където често хвърляме труповете на братята ви. - един от тях отиде да провери. - Знаех, че сте пълни кретени, но чак толкова. - казах и се засмях с меден глас.
Всъщност този склад не беше собственост на баща ми. Дори не знаех къде се намираме. Но усетих миризмата от канавка някъде зад онази стена докато Мариус ги питаше кой е инициатора на всичко това. Опитах да ги стресна поне малко и да спечеля време, докато те разсъждават дали лъжа или не. А аз бях професионална лъжкиня, което щеше да им отнеме малко време. Рано или късно можеха да разберат, че лъжа, но тогава щеше да е късно. Щях да съм прерязала въжетата, с които ни бяха вързали и след това идваше ред и на гърлата им.
Обърнах се да видя как е Мариус. Имаше малко кръв по устните. Щеше да се оправи. Сега трябваше да взема някак си камата, закачена за панталона отзад на кръста, без да ме усетят.

by **Мариус** Пет Авг 12, 2011 12:06 am

Подсмихнах се презрително, въпреки, че сигурно ми беше счупен носа. Колко красиво - да станеш жертва на Мара Салватруча... Така де, потенциална жертва. Беше въпрос на време да се срещнем със Свети Петър по бързата процедура и след това телата ни да потънат в неотбелязани гробове. Единственото, което знаех със сигурност, бе, че двамата с Адисън не трябваше да умираме - това би била голяма загуба, предвид, че аз съм наследник на далечния ми роднина, основал Моли Магуайър (но се бях отказал от лидерската позиция още щом ми предложиха), а Адисън бе пряка наследница на Салински. Елиминирането ни би спечелило точки за врага.

- Браво на теб, Тони - кимнах му. - Безкрайно ни помагаш. На теб ли да благодаря, или на Парис Хилтън?...

Саркастичният ми изказ само ми спечели нов юмрук в лицето от напомпаната горила. Този път обаче заболя повече. Главата ми се люшна настрани и в периферното ми зрение попадна лицето на Адисън. Усмихнах се и й смигнах заговорнически, след това отново се обърнах напред.

- Само толкова ли можеш? - попитах типа, изтупан в черен костюм и с ръце, целите в татуировки. - Слабо. Така ще удряш жена си, не...

Но не успях да довърша. Малкият ми план се оказа доста ефикасен - обиденият мъж започна да ми нанася серия силни удари в лицето и стомаха, а аз през това време с всички сили се опитвах да извадя камата, затъкната за панталоните на Адисън и да я подам в пръстите й. Напипах металната дръжка и дръпнах, след това я наместих така, че завързаните ръце на жената зад мен да я усетят. Не можех да видя какво ставаше с мъжете, които се хванаха на въдицата й и отидоха да проверят някаква шахта, но чувах гласовете им, заглушени от ясния тембър на гласа на Тони:

- Нали знаеш, че колкото и да се правиш на безстрашен, накрая пак ще свършиш като всички други, попаднали в нашите ръце?

- А ти нали знаеш, че колкото и да се стараеш да им угодиш - кимнах към гологлавите верни кученца на Мара Салватруча -, накрая пак ще свършиш като всички други, които не са им се харесали?...

Много вярно. Мара Салватруча имаха вредния навик да убиват дори свои членове, ако не са доволни от тях или се съмняват в лоялността им.

btw. Сори за забавянето ;д ..

by **Адисън Салински** Пет Авг 12, 2011 10:10 am

Плана на Мариус проработи. Отвлече вниманието на типовете и взе камата. Подаде ми я и сега оставаше само да прережа тези въжета. Искаше ми се да метна камата по някой от тези грозни горили, но едва ли щях да мога с вързани ръце. Затова първо трябваше да прережа въжетата. Но едвам движех котката си, защото въжетата бяха прекалено стегнати. Усещах как ръцете ми изтръпват и едвам хванах здраво камата, която Мариус ми подаде. Но щях да прережа въжетата и след това идваше ред на забавното. А именно да убия тези кучи синове.
- Ох, толкова ли ви е страх? - викнах по - силно аз и всички се обърнаха към мен.
Точно това и целях. Щях да им говоря сладко, сладко докато прерязвам въжетата. Моето сладко говорене щеше да ми спечели няколко удара, но какво пък. Все едно ще ми е за първи път. Това, че съм дъщерята на Едмънд Салински не значеше, че съм принцеса и досега не са ме удряли. Боже, отгледана съм от престъпната мрежа Салински и съм се научила да търпя на болката. Пък и Мариус понесе достатъчно удряния.
- Само мъже удряте. Да не би да ви е страх да ударите една жена? - повдигнах едната си вежда и погледнах към една горила до мен. - Или по - скоро да не ви е страх да ударите мен? Защото съм сигурна, че жените ви биват пребити. Ако не от вас, то тогава от любовниците им. - подсмихнах се, а горилите се спогледаха. - О, не ми казвайте, че досега не сте се замисляли над това. - засмях се. - Коя себе обичаща се жена би се задоволила само с вас. Та вие за нищо не ставате.
Тогава този до мен удари доста силно по лицето. Само ако ми счупи носа, аз лично ще се погрижа да не може да има потомство след това.
- Миришете на кочината на чичо Уилиям. - ето още един удар. - И приличате на бабата на Марко от Ла еМе, а знаете тя колко е грозна. - още един удар.
Усетих нещо да се стича по лицето ми и знаех, че това бе кръвта ми от раната. Колкото и да боли трябваше да потърпя още малко. Докато прережа въжетата на Мариус и след това и на мен. А дотогава трябваше да си поприказваме още по - сладичко. А има ли нещо по - сладичко от това да засегнеш мъжкото его.
- А в леглото сте като дядо ми, който е мъртъв. - усмихнах се лукаво и тази горила до мен ме удари още по силно от преди.
Да се молеха на Господ или на който там се молят да не са ми счупили носа, защото тога щях да побеснея. А стане ли това да бягат възможно най - бързо и надалеч, защото щях да ги преследвам до края на мизерния им живот. Без причина не ми казваха Ад.
- Брат ти не ставаше за нищо в леглото. Знам го от личен опит. - казах аз и се обърнах към една от горилите до този наш любимец Тони. - Луцифер се справя с женските по - добре от вас. А това е кучето ми! - този до мен пак ме удари. - А ти, скъпи той, ти си по зле в леглото и от брат си. Това също го знам от личен опит. - усмихнах се подло. - Кой ве учи, по дяволите?!
- Млъквай! - каза силно той, дойде набързо до мен и ме удари силно по лицето. - Млъкни, че още сега може да те убием, малката!! - хвана ме за раменете и силно стисна.
- Аз и това чакам, миличък. - усмихнах се лукаво и доближих лицето си до неговото. Още по - близо и прошепнах: Защото когато се върна от Ада, жената ти и дечицата ти ще се намерят с прерязани гърла.
Още един силен удар. Поне си заслужаваше. След малко щях да съм готова с въжетата на Мариус.

by **Мариус** Пет Авг 12, 2011 10:31 am

Не знаех дали трябваше да се смея или да плача... Но това, което знаех беше, че Адисън сигурно е отнесла дори повече удари от мен. Не можех да видя, за да преценя. Усещах как режеше въжетата с неудобно хванатата кама, докато отвличаше вниманието на онези животни.

- Не знам какво целите с това поведение - чух ядосания глас на Тони зад себе си -, но ви уверявам, че нищо няма да се получи.

- Добре, добре - казах аз бързо. - Само престани да говориш, че чак тук усещам как не си си мил зъбите днес... смрад.

Както и очаквах, той веднага цъфна пред мен, с изкривено в яростна гримаса лице. Обаче той беше по-изтънчен - предпочете да ме срита в лицето, отколкото да си цапа ръцете. Извърнах настрани лице, стискайки очи от болката. Още малко и щях и аз да бъда свободен, още малко...

Тони отвори уста да каже нещо, но аз пак го прекъснах:

- Казах ти да престанеш да тровиш въздуха - и той отново се опита да ме удари, но аз навреме успях да наклоня глава и да отбягна още една травма. Сигурно щеше да ми отнеме месеци да се възстановя напълно... ако излезех от тук жив. Не, не "ако". "Когато" излезех от тук жив.

Изведнъж примката около ръцете ми се разхлаби. Веднага, без да чакам и секунда повече, скочих на крака и запазих завидно като за човек в моето положение равновесие. Погледнах към Адисън, колкото да се информирам за положението й, след това пристъпих към действие.

by **Адисън Салински** Пет Авг 12, 2011 11:44 am

Най - накрая Мариус беше свободен. Сега оставаше за мен, но не можех повече с камата. Изпуснах я, защото не си усещах пръстите и ръцете вече. Въжетата бяха толкова стегнати около китките, че едвам движех пръстите си. Да не говорим, че след това можех да имам синини от въжетата. Горилите се обърнаха към Мариус. Двамата горили до мен бяха готови да тръгнат към Мариус, когато ги спънах с краката си. Сега как щях да се освободя? Не можех да взема камата, защото един от горилите я изрита, опитвайки се да се добере до Мариус. Прелест от всякъде. Един от горилите се насочи към мен. Точно преди да дойде аз го спънах и той падна на земята. Преди да се изправи аз увих краката си около неговия и го извих напред. Ръцете ми бяха завързани зад гърба ми. Опитах един трик. Ръцете ми бяха нормално дълги и само се надявах номера да стане. След около два опита ръцете ми вече не бяха зад гърба ми а под мен. Отпуснах горилата и свих краката си. Дадох ръцете напред и с краката ги прескочих. Сега вече бяха отпред. Тогава една горила отново се опита да ме удари. Легнах бързо на земята и ръката му мина над мен. Повдигнах крака си и го ударих по главата. Изправих се и духнах един кичур коса, който беше пред едното ми око. Обърнах се към Мариус. Но нямах много време, за да видя как е. Двама от горилите се насочиха към мен, готови да ме ударят. Снижих се бързо надолу и двамата се удариха. Да, понякога можеха да са големи идиоти. Но когато те удариха ставаше лошо. И мен сега някой ме удари отзад и паднах на пода. Обърнах се с лице към него. За жалост ръцете ми бяха вързани и нямах какво да направя, освен да го ритна. Така и направих. Той падна над краката ми. а чудесно. Опитах се да го избутам. Но мускулите му тежаха доста. Изритах го назад и се освободих. Все още ме боли главата от удара. Точно тогава видях и камата си. Тръгнах към нея, когато онази горила пак ме удари в гръб.
- О, ще престанеш ли! - викнах аз и го изритах силно.
Той падна на колене, но ме хвана за крака и ме спъна. Преплетох пръсти и вече имах почти колкото неговия юмрук. Ударих го по главата и се обърнах към камата. Бях на косъм да я взема, когато той отново ме хвана.

by **Мариус** Пет Авг 12, 2011 12:01 pm

Тони извади авоматичния си пистолет, но без изобщо да се трогвам от насоченото към мен оръжие, аз сритах мъжа между краката и му отнех пистолета. Онзи се преви на две и аз го довърших в коляно в лицето. След като се стовари на земята, пъшкайки, аз измънках:

- И искал да ми бъде част от Моли Магуайър...

Обърнах се и потърсих с очи Адисън. Типа, който ми направи лицето да изглежда сякаш съм разсърдил някой шампион по кеч, беше хванал Адисън, а тя май все още беше със завързани ръце... Много удобно, просто няма място за сравнения. Без да му мисля повече, изпразних един куршум в обръснатата нула номер глава на горилата и тя се струполи тежко на земята, освобождавайки Салински от схватката си. Отидох до камата и точно когато се наведох и я взех, нещо се блъсна силно в мен и ме събори на земята. По дяволите! Още една от безмозъчните горили на Мара Салватруча... Този пък откъде се взе?!... Двамата се търкаляхме и се борихме известно време, а аз се опитвах да се добера до камата. Накрая успях да прострелям горилата в ръката и той ме остави намира.

Аз се изправих, взех камата и извиках на Адисън:

- Залегни!

Когато тя го направи, аз хвърлих камата, острието й разсече въздуха и се заби в гърдите на един тип, който щеше да удари с някаква дъска Адисън по главата. Дори не ми остана време да й кажа нещо, защото усетих остра болка в рамото, много подобна на...

... огнестрелна рана. О, гадост!

by **Адисън Салински** Пет Авг 12, 2011 1:02 pm

Кръвта на тази твар се озова по лицето ми. Гадост. Но поне вече не бях в схватката му. Изправих се бавно, защото все още боли от удара по главата и предишните удари. Но щях да се оправя.. рано или късно. Всичко щеше да мине. В това нямаше съмнение. Сега да си махна тези въжета. Пръстите ми бяха станали сини, защото не достигаше достатъчно кръв до тях. С Мариус се наведохме да вземе камата, когато някой го бутна на земята. Щях да помогна ако можех, но тези горили все едно нямаха край. Все ще се намери някоя в неподходящия момент. Обърнах се назад, защото чух стъпки. Поредният огромен тип с ръце, два пъти колкото моите. Но ако си мислеше, че този път щях да му се дам ето така, много се лъжеше. Замахна към мен и преди да ме е ударих успях да се отдръпна назад. Ръката му мина пред мен. Точно тогава я хванах и силно я ударих в коляното на крака ми. Толкова силно, че май я счупих. Той се отдръпна назад, хващайки ръката си. Посегна към мен и с другата, но бързо се снижих надолу. Изправих се точно пред него и го ударих между краката. Той се сви, но след малко пак се изправи. изритах го в коляното силно и се наклони на едната страна. Изритах го високо в рамото на счупената ръка и падна на колене. Отново преплетох пръсти и силно го ударих по едното рамо и след това по главата. Той падна на земята. Бързо се обърнах към Мариус, а той ми каза да залегна. Така и направих. Той метна силно камата. Обърнах се на другата страна и видях как се забива в гърдите на типа. Той падна назад, изпускайки дъската. Изправих се и отидох до него. Камата не се беше забила цялата и имаше малко от острието. Започнах да търкам въжето там и след малко се освободих. Вече си усещах пръстите и бях много по - добре от преди. Тогава забелязах нещо в джоба на сакото. Беше пистолета ми. Взех го и се обърнах да видя как е Мариус. Имаше доста кръв по рамото. Тогава забелязах, че онзи зад него се изправя и е готов да го удари. Насочих пистолета си към Мариус, защото онзи се намираше точно зад него. Кимнах на Мариус и точно когато натиснах спусъка той се снижи малко. За щастие аз бях точна и онзи тип умря на място с куршум в челото.
Отидох до Мариус.
- Как е рамото? - попитах аз, макар че нямаше нужда, за да разбера, че е прострелян. - Стой така.
Отидох до горилата зад него. Имахме късмет, че беше с риза. Скъсах малко от нея и отидох до Мариус. трябваше все пак да спрем някак кръвта.
- Свали си блузата. - казах му аз.

by **Мариус** Пет Авг 12, 2011 1:47 pm

Псувайки на ум се подчиних на думите й и с мъка свалих черната прилепнала по тялото ми блуза, омотавайки я около раненото си рамо. Бяха ме прострелвали в прасците, в бедрата, в гърдите (тогава животът ми висеше на косъм и едва оживях), но никога в рамото. Докато Адисън превързваше раната ми, периферното ми зрение улови движение на няколко метра от нас.

- Не бързай да умираш, Тони - казах му, когато той се протегна към пистолета, подаващ се от колана на една от мъртвите горили. Мъжът замръзна на място. - Не сме свършили с теб.

Toй само лежеше на земята и пъшкаше мъченически, гледайки ме с поглед, подсказващ ми, че копелето би молило за живота си, ако нямаше гордост, която да го възпира да падне толкова ниско.

- Това е абсурдно! - казах аз. - Ако Едмънд разбере, ще побеснее. С Мара Салватруча е свършено. Ще ги унищожим. Един по един, още преди да са се усетили...

Бях меко казано бесен, а и болката ме изнервяше допълнително, но потисках гнева си, като само ругаех през зъби. Нямаше да позволя на никой от Магуайър да докосне и с пръст Тони - той трябваше да изживее кошмарът в моето лице. Можеше да не съм жесток и да не си падам по изтезанията, но този път щях да изневеря на принципите си, докато не разбера и последния детайл от това умишлено предателство, планирано сигурно цял месец. Дори започвах да се съмнявам дали това спречкване беше нагласено от Мара Салватруча, за да ни хванат двамата с Адисън, като използват и отсъствието на Едмънд...

- Благодаря - казах на Адисън и се огледах. Погледът ми падна върху труповете на горилите на земята. Смръщих се. - Хей, не бяха ли повече?...

Точно тогава отвън се чу свистене на гуми, което заглъхна след секунди.

by **Адисън Салински** Пет Авг 12, 2011 2:40 pm

Мариус едвам се съгласи да свали блузата си, но ако искаше да спра кръвта трябваше да го направи. Личеше си, че беше бесен. И аз съм, но не го показвах толкова много. Пък и удоволствието от мислите, които ми идваха сега влияеха като пожарогасител на пожара в мен. И тези мисли бяха, че най - накрая имах причина да убия всеки срещнат от Мара Салватруча. До преди не можех, защото това щеше да означава открита война и семейството ми щеше да си изпати. Но сега.. Сега имах причина да ги избия по ред. Първо семействата им, след това далечните роднини и след това тях. Но преди да им прережа гърлата или да ги убия с един куршум в простите им глави щях хубаво да си поиграя. А бъбреците им щяха да струват доста.
- Не мърдай много. - казах на Мариус, докато все още превързвах раната му.
Колкото и да не му беше приятно трябваше да стои по - мирно. Не исках да му причиня още повече болка. И без това не ставах много за медицинска сестра. Просто често трябваше да превързвам собствените си рани или раните на някой от близък. И затова знаех как да превързвам рани, да изкарвам куршуми и тем подобни глупости.
Мариус забеляза, че този Тони се опитва да вземе пистолета от мъртвия до него тип, но бързо го спря. Ако аз бях на мястото на Мариус до сега това нищожество щеше да знае какво е Ад. Но нямаше да се бъркам в работите между него и този Тони, колкото и да ми се искаше да разбия грозната физиономия на проклетника. Хубаво да го поизмъча, за да разбере каква грешка е направил, като се опита да ни отвлече и да ни убие. Или държи в плен. Все тая. Само ако смееше да си отвори устата когато не трябва, щеше да получава за всяка дума куршум в рамото или крака или стомаха.. И лично от мен. Не знам какво си мислеше Мариус да прави с него, но аз нямаше да се церемоня.
Най - накрая след доста ругаене от страна на Мариус бях готова. раната му беше превързана.
- Няма защо. - отговорих му и се усмихнах.
Прерових всички трупове тук и взех всяко оръжие, което носеха със себе си. Оставих ги до Мариус на земята. Заредих пистолета си и го поставих отново в ботуша си. След това извадих камата от гърдите на горилата и избърсах кръвта по нея от дрехите на на мъртвото изчадие. Закачих камата отново на панталона си, само че отпред. Сега да хвърлим тези мъртви идиоти в канавката.
- А що се отнася за бройката им.. - казах аз, дърпайки една от горилите до шахтата. - Да. И един току що избяга. Ако стигне до хората си.. - пуснах трупа надолу в канавката и се върнах при Мариус. - ..ще им каже къде сме и ще дойдат много повече от тях. Тогава с нас е свършено. Да не говорим, че куршумът все още е в рамото ти и трябва веднага да се извади..

by **Мариус** Пет Авг 12, 2011 2:58 pm

- Майната му на куршума - махнах с ръка и отидох до Адисън, за да й помогна с труповете. Хванах най-близкия тип за ръката със своята здрава и го повлякох към шахтата. - Да се отървем от труповете, за да не ни пипне полицията... - сритах трупа и той се строполи в шахтата при другия. - ... че тогава няма да стане много приятно.

Начинът ми на мислене не ми позволяваше да ми пука от нападения от враговете в лицето на някои банди, но когато станеше дума за полицията, в това отношение бях педантик. По принцип не оставях никакви следи след себе си, но този път можех да направя изключение до някаква степен... Все пак, беше въпрос на време тук да нахлуят още от онези типове, и този път сигурно щяха да бъдат въоръжени до зъби - нормална предпазна мярка, като се има предвид, че двамата с Адисън сами се справихме с... колко?... около петима от техните напомпани подобия на трансформърс.

Отидох до Тони.

- Изправяй се - заповядах му с толкова спокоен тон, сякаш му казвах "Здрасти". Той направи някакъв жалък опит да стане, затова аз го хванах за яката на ризата му и грубо му помогнах да се изправи на крака. - Тръгваш с нас. И ако кажеш и една думичка, обещавам ти, че ще се превърнеш в момиче по бързата процедура.

by Sponsored content

Изоставеният склад

Изоставеният склад

Re: Изоставеният склад

Re: Изоставеният склад

Re: Изоставеният склад

Re: Изоставеният склад

Re: Изоставеният склад

Re: Изоставеният склад

Re: Изоставеният склад

Re: Изоставеният склад

Re: Изоставеният склад

Re: Изоставеният склад

Re: Изоставеният склад

Re: Изоставеният склад